РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Георги Марков ни научи, че няма по-силно оръжие от истината, казва Захари Карабашлиев

Дата на публикуване: 14:05 ч. / 11.09.2023
Прочетена
4207
Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-голяма ценност от свободата и няма по-силно оръжие от истината. Рано или късно, тя – както любовта – побеждава. Това каза писателят Захари Карабашлиев по повод 45-ата годишнина от смъртта на автора на „Задочни репортажи за България".

Георги Марков е прободен в крака от чадъра на непознат мъж на 7 септември 1978 г., а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Според Карабашлиев все още има неизвестни факти около кончината на писателя. „За това престъпление не бива да има давност. И ключът към истината за това убийство сигурно все още може да бъде намерен, сигурно има още живи, които знаят какво, как, кога, кой и т.н. ... Но партийната „омерта" е голям страх“, коментира той.

По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изказа и с това, че е използвал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите произведения на писателя, според Захари Карабашлиев, са „Жените на Варшава", „Покривът", „Задочните репортажи за България" и др. „Георги Марков е принос към световната литература“, смята още авторът на „Опашката“.

Според главния редактор на „Сиела“, които издават през 2016 г. „Задочни репортажи за задочна България“ в два тома, Георги Марков е говорил с действията си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, според когото Марков е бил „изключителен, талантлив и щедър като човек“. „С признателност разказва как му е дал път, как на практика дели своите хонорари с него, по-младия си колега“, посочи Карабашлиев. Допълва, че съпругата на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към малката им дъщеря, за дисциплинираността му като писател, винаги с крайни срокове, винаги навреме, както и за чувството му за хумор.

„Аз изпитвам единствено съжаление, че отровата на враговете му го достигна и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го нареди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин“, каза още Захари Карабашлиев.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е български писател, журналист и дисидент. Роден е на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система – през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче Веле“. В този период Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

„Другият ритуал на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г., след падането на режима.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков се превръща в едно от емблематичните престъпления по време на Студената война, като то става известно като „българския чадър“.

На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В съвременните градове, голяма част от пространствата, които се представят като обществени, всъщност са частна собственост. Това явление, което на пръв поглед изглежда пр ...
Вижте също
Екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с колеги от Нов български университет и Университета на Гент в Белгия, получи одобрение за проект ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
В съвременните градове, голяма част от пространствата, които се представят като обществени, всъщност са частна собственост. Това явление, което на пръв поглед изглежда противоречиво, започва с програмата за зониране в Ню Йорк през 1961 година, според изследова ...
Валери Генков
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
Вълнуващата атмосфера в книжарниците преди Коледа
Добрина Маркова
Авторът и перото
Лий Чайлд призовава за трилъри в учебната програма, за да ангажират младите читатели
Лий Чайлд, известният британски писател на трилъри и създател на персонажа Джак Ричър, изрази мнение, че учебната литература в британските училища не успява да ангажира младите читатели. Според него, за да се стимулира интересът към четенето, трилърите трябва ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
На Бъдни вечер, традицията в Угърчин ще бъде запазена, като Дядо Коледа и Снежанка ще посетят всяко семейство, за да доставят мечтаните подаръци на децата. Това съобщи Милена Найденова, библиотекар в Народно читалище „Вълчо Русковски – 1894 г.&ldqu ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Вчера вечерта мислех за нея, разговорите с нея в съзнанието ми, както често правех, ми се струваха по-лесни от реалното ѝ присъствие. Изведнъж си казах: но тя е мъртва... Тези емоционални редове са от „Et nunc manet in te“ (А сега остава в те ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Захарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешник ...
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
Златното мастило
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се пр ...
Начало Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-силно оръжие от истината, казва Захари Карабашлиев

14:05 ч. / 11.09.2023
Автор: Валери Генков
Прочетена
4207
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-голяма ценност от свободата и няма по-силно оръжие от истината. Рано или късно, тя – както любовта – побеждава. Това каза писателят Захари Карабашлиев по повод 45-ата годишнина от смъртта на автора на „Задочни репортажи за България".

Георги Марков е прободен в крака от чадъра на непознат мъж на 7 септември 1978 г., а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Според Карабашлиев все още има неизвестни факти около кончината на писателя. „За това престъпление не бива да има давност. И ключът към истината за това убийство сигурно все още може да бъде намерен, сигурно има още живи, които знаят какво, как, кога, кой и т.н. ... Но партийната „омерта" е голям страх“, коментира той.

По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изказа и с това, че е използвал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите произведения на писателя, според Захари Карабашлиев, са „Жените на Варшава", „Покривът", „Задочните репортажи за България" и др. „Георги Марков е принос към световната литература“, смята още авторът на „Опашката“.

Според главния редактор на „Сиела“, които издават през 2016 г. „Задочни репортажи за задочна България“ в два тома, Георги Марков е говорил с действията си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, според когото Марков е бил „изключителен, талантлив и щедър като човек“. „С признателност разказва как му е дал път, как на практика дели своите хонорари с него, по-младия си колега“, посочи Карабашлиев. Допълва, че съпругата на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към малката им дъщеря, за дисциплинираността му като писател, винаги с крайни срокове, винаги навреме, както и за чувството му за хумор.

„Аз изпитвам единствено съжаление, че отровата на враговете му го достигна и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го нареди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин“, каза още Захари Карабашлиев.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е български писател, журналист и дисидент. Роден е на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система – през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче Веле“. В този период Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

„Другият ритуал на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г., след падането на режима.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков се превръща в едно от емблематичните престъпления по време на Студената война, като то става известно като „българския чадър“.

На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
Валери Генков
Авторът и перото
Вълнуващата атмосфера в книжарниците преди Коледа
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Образование и литература: Софийски университет стартира иновативен проект за нови методи на преподаване
Валери Генков
Екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с колеги от Нов български университет и Университета на Гент в Белгия, получи одобрение за проект ...
Литературен обзор
Проф. д-р Стояна Нацева: „Силата на благодарността може да промени живота“
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Дядо Коледа и Снежанка ще зарадват децата с мечтани подаръци
Валери Генков
Подиум на писателя
Въпросът за любовта и идентичността в дневниците на Андре Жид
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Италианската кухня вдъхновява литературни шедьоври и празнични менюта
Валери Генков
Златното мастило
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Андреа Белтрамо разкрива как снежинките символизират уникалността и тайните в новата му книга "Тих сняг"
Валери Генков
Авторът и перото
Вълнуващата атмосфера в книжарниците преди Коледа
Добрина Маркова
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
Ангелина Липчева
Златното мастило
Коледно вълшебство в книжарница Кооб: Идеи за подаръци, вдъхновени от литературата
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Лий Чайлд призовава за трилъри в учебната програма, за да ангажират младите читатели
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие ...
Избрано
Позитивната дисциплина в образованието - ключ към успешното развитие на учениците
Регионалното управление на образованието в Търговище организира Шеста регионална педагогическа конференция, която се фокусира на темата „Възпитание в позитивни поведенчески модели. Позитивната дисциплина“. Събитието се проведе в Първо Средно ...
Георги Чапкънов е носител на наградата „Съживено наследство“ за 2025 г
Ако сте поропуснали
Дария Карапеткова представя нова концепция за култура и наука в Софийския университет
Доц. д-р Дария Карапеткова, изтъкнат преподавател от катедрата „Романистика“ на Факултета по класически и нови филологии, е новият директор на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изборът ѝ е резултат ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.