РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Георги Марков ни научи, че няма по-силно оръжие от истината, казва Захари Карабашлиев

Дата на публикуване: 14:05 ч. / 11.09.2023
Прочетена
4207
Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-голяма ценност от свободата и няма по-силно оръжие от истината. Рано или късно, тя – както любовта – побеждава. Това каза писателят Захари Карабашлиев по повод 45-ата годишнина от смъртта на автора на „Задочни репортажи за България".

Георги Марков е прободен в крака от чадъра на непознат мъж на 7 септември 1978 г., а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Според Карабашлиев все още има неизвестни факти около кончината на писателя. „За това престъпление не бива да има давност. И ключът към истината за това убийство сигурно все още може да бъде намерен, сигурно има още живи, които знаят какво, как, кога, кой и т.н. ... Но партийната „омерта" е голям страх“, коментира той.

По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изказа и с това, че е използвал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите произведения на писателя, според Захари Карабашлиев, са „Жените на Варшава", „Покривът", „Задочните репортажи за България" и др. „Георги Марков е принос към световната литература“, смята още авторът на „Опашката“.

Според главния редактор на „Сиела“, които издават през 2016 г. „Задочни репортажи за задочна България“ в два тома, Георги Марков е говорил с действията си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, според когото Марков е бил „изключителен, талантлив и щедър като човек“. „С признателност разказва как му е дал път, как на практика дели своите хонорари с него, по-младия си колега“, посочи Карабашлиев. Допълва, че съпругата на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към малката им дъщеря, за дисциплинираността му като писател, винаги с крайни срокове, винаги навреме, както и за чувството му за хумор.

„Аз изпитвам единствено съжаление, че отровата на враговете му го достигна и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го нареди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин“, каза още Захари Карабашлиев.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е български писател, журналист и дисидент. Роден е на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система – през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче Веле“. В този период Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

„Другият ритуал на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г., след падането на режима.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков се превръща в едно от емблематичните престъпления по време на Студената война, като то става известно като „българския чадър“.

На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Ха ...
Вижте също
В последните години все повече жени в литературата се трансформират в животни, което символизира освобождението от ограниченията на обществото. Тези истории предлагат нов ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Поетесата Маргарита Петкова, известна със своите дълбоки и емоционални стихотворения, навършва ...
Начало Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-силно оръжие от истината, казва Захари Карабашлиев

14:05 ч. / 11.09.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
4207
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Авторът и перото

Георги Марков ни научи, че няма по-голяма ценност от свободата и няма по-силно оръжие от истината. Рано или късно, тя – както любовта – побеждава. Това каза писателят Захари Карабашлиев по повод 45-ата годишнина от смъртта на автора на „Задочни репортажи за България".

Георги Марков е прободен в крака от чадъра на непознат мъж на 7 септември 1978 г., а няколко дни по-късно, на 11 септември, умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Според Карабашлиев все още има неизвестни факти около кончината на писателя. „За това престъпление не бива да има давност. И ключът към истината за това убийство сигурно все още може да бъде намерен, сигурно има още живи, които знаят какво, как, кога, кой и т.н. ... Но партийната „омерта" е голям страх“, коментира той.

По думите му писателят Георги Марков се откроява с чисто, ясно и красиво писане, с простотата на изказа и с това, че е използвал езика като инструмент на истината. Сред най-значимите произведения на писателя, според Захари Карабашлиев, са „Жените на Варшава", „Покривът", „Задочните репортажи за България" и др. „Георги Марков е принос към световната литература“, смята още авторът на „Опашката“.

Според главния редактор на „Сиела“, които издават през 2016 г. „Задочни репортажи за задочна България“ в два тома, Георги Марков е говорил с действията си, не просто с думите си. Захари Карабашлиев цитира писателя Димитър Бочев, според когото Марков е бил „изключителен, талантлив и щедър като човек“. „С признателност разказва как му е дал път, как на практика дели своите хонорари с него, по-младия си колега“, посочи Карабашлиев. Допълва, че съпругата на Георги Марков – Аннабел е разказвала още за любовта му към малката им дъщеря, за дисциплинираността му като писател, винаги с крайни срокове, винаги навреме, както и за чувството му за хумор.

„Аз изпитвам единствено съжаление, че отровата на враговете му го достигна и в Лондон и той не остави повече творчество, което да го нареди там, където му е мястото в света - до Кундера и Солженицин“, каза още Захари Карабашлиев.

ОТ ИНЖЕНЕР ДО ПИСАТЕЛ

Георги Марков е български писател, журналист и дисидент. Роден е на 1 март 1929 г. в село Княжево, днешен квартал на София. Завършва Първа мъжка гимназия в столицата, след което до 1950 г. следва химия във Висшето техническо училище в Русе. След закриването на факултета се дипломира през 1951 г. като инженер-металург в Държавната политехника „Й. В. Сталин“ в София. 

Работи като инженер-технолог във фабриките „Победа“ и „Стинд“, преподава в Техникума по керамика и стъкло в София. Още в студентските си години заболява от белодробна туберкулоза и през 1958 г. е пенсиониран по болест. Продължава да се издържа от писателски хонорари. 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУ ДЕБЮТ Е С „РЕКОРДЬОРЪТ НА УИСКИ“ ОТ 1951 Г.

За литературен дебют на Георги Марков се приема разказът му „Рекордьорът на уиски“, поместен във в. „Народна войска“ на 7 юли 1951 г. Георги Марков е автор още на „Цезиева нощ“ (1957), научно-фантастичния роман „Победителите на Аякс“ (1959), сборниците с разкази и новели „Анкета“ и „Между деня и нощта“, романът „Мъже“ (1962), „Портретът на моя двойник“ (1966) „Жените на Варшава“ (1968) и др. От 1963 до 1969 г. написва и девет пиеси, поставени в български театри.

В началото на 60-те години той започва работа в издателство „Народна младеж“, а от 1969 г. е завеждащ научно-популярния му отдел.

Смята се, че първият му явен сблъсък с властта е заради романа „Покривът“ (1962), който е спрян и публикуван години след смяната на политическата система – през 2007 г. През 1967 г. от репертоара на Театъра на народната армия е свалена пиесата „Да се провреш под дъгата“, а две години по-късно са спрени пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“.

ЕМИГРАЦИЯ

През месец юни 1969 г. Марков отпътува за Италия, а година по-късно се установява в Лондон. Като една от евентуалните причини за емигрирането му се посочва потенциална възможност за екранизиране на новелата „Жените на Варшава“. 

През 1972 г. Георги Марков започва работа като редактор в българската секция на Би Би Си. В първите си емигрантски години (1971–1973) той активно сътрудничи с очерци, коментари, критични бележки и на радио „Дойче Веле“. В този период Марков бива изключен от Съюза на българските писатели, а книгите му са иззети от библиотеките. Смята се, че тогава започва попълването на досието му, заведено под името „Скитник“. В края на 1972 г. е задочно осъден на шест години и половина лишаване от свобода като „невъзвращенец и за вражеска дейност“.

ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ

В периода 1973–1978 сътрудничи и на радио „Свободна Европа“, откъдето в поредицата „Контакти“ на Димитър Бочев от края на 1975 до юни 1978 се излъчват неговите „Задочни репортажи за България“ (оригиналното заглавие е „Задочни репортажи за задочна България“, по-късно е съкратено от редакцията).

„Другият ритуал на култа у нас бе цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише: „Както казва другарят Сталин“…или Димитров… или Червенков… Впоследствие започна да се появява името Ленин, а днес като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков", посочва Георги Марков в репортажите си. В тях той коментира още, че „може би най-унизителната и античовешката проява на култа“ са били манифестациите.

В различен обем репортажите му са публикувани в книжно тяло след неговата смърт. През 1980-1981 г. „Задочни репортажи за България“ са издадени в два тома в Цюрих, като по същото време се появява и българският им самиздат. Официалните издания в страната са след 1989 г. Неговите „Литературни есета“ са публикувани първо в Париж през 1982 г., а в България - през 1990 г., след падането на режима.

„БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР“

Убийството на Георги Марков се превръща в едно от емблематичните престъпления по време на Студената война, като то става известно като „българския чадър“.

На 7 септември 1978 г. на лондонския мост „Ватерло" той е прободен в крака от чадъра на непознат мъж. Четири дни по-късно писателят умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс". Според британската съдебномедицинска експертиза е извършено убийство с използване на отровата рицин. През 1990 г. досието на Марков изчезва.

На 11 декември 2000 г. посмъртно на писателя е присъден орден „Стара планина“ първа степен за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия тоталитарен режим.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
Валери Генков
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Жени в литературата трансформират ограниченията в сила чрез метаморфоза
Валери Генков
В последните години все повече жени в литературата се трансформират в животни, което символизира освобождението от ограниченията на обществото. Тези истории предлагат нов ...
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Ангелина Липчева
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Добрина Маркова
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
Валери Генков
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
Литературен обзор
Умберто Еко и неговото влияние върху образованието през 90-те години
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Маргарита Петкова - Поетесата, която вдъхновява с всеки ред
Добрина Маркова
Експресивно
Христина Борисова е първа на поетичния конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов"
Валери Генков
На бюрото
Проф. Сава Василев - „Света гора“ е повече от алманах, тя е облик на културата
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.